В американския юг думата „бял боклук“ се превръща в символ на дълбоки социални и расови разделения. Това е термин, който еволюира от описанието на бедни бели работници към олицетворение на расистки стереотипи, използвани за дискредитиране на по-ниските социални слоеве. В началото на 20-и век, по време на зората на евгениката, този термин е бил свързан с идеи за „неподходящи“ бели хора, които трябва да бъдат стерилизирани или изолирани. Този етап от историята ясно показва как расовите предразсъдъци са били вплетени в социалната политика.

След Втората световна война, епохата на „новия юг“ започва с надежди за модернизация и икономически растеж. Политиците искат да изградят образ на напреднала и привлекателна за инвеститори южна част, като същевременно запазват расовата йерархия по неформални начини. В този контекст, „бял боклук“ става средство за поддържане на социалната дистанция и расовата сегрегация, без да се използват официални закони за сегрегация.

През 50-те години, след решението на Върховния съд по делото „Браун срещу образователния съвет“, южните политици се противопоставят на интеграцията и започват масова съпротива. Те използват различни стратегии – от ограничена интеграция до насилствени действия, за да запазят статуквото. В този контекст, „бяла боклук“ се асоциира с онези, които протестират срещу равенството и защитава расовата сегрегация, представяйки ги като безкрупулни и несправедливи.

Медиите като „Атланта Конститюшън“ често окачествяват протестиращите като „бели боклуци“, като по този начин ги противопоставят на „законопослушните“ и „редовите“ граждани. Това е част от стратегията за легитимиране на расовия ред и за оправдаване на насилието и дискриминацията. В същото време, южните умерени политици се стремят да запазят социалната стабилност чрез постепенни реформи, като в същото време крият истинските си расови предразсъдъци.

Тази реторика помага да се легитимира поддържането на расовата йерархия като „законна“ и „запазена“. Във филма на историята, описан в книгата „The Warmth of Other Suns“ от Илайза Джеймс, виждаме как тези идеи продължават да влияят върху обществото. В крайна сметка, „бял боклук“ става символ на една епоха, в която расизмът и социалната несправедливост са били прикривани зад фасадата на законност и ред.